Business is booming.

Честита Баба Марта!

0

- Advertisement -

На първи март празнуваме Баба Марта. По традиция на този ден всеки българин подарява на близките и приятелите си специален амулет – мартеница – да им носи здраве и сила.

Празникът се свързва и с началото на пролетта и новата стопанска година.

Отбелязването му най-вероятно води началото си от древен езически обичай, запазен от българите.

На 1 март дърветата и животните също трябва да бъдат закичвани с мартеници, които се правят от бял и червен конец.

В някои райони на страната конците са само червени, в други – многоцветни, но с преобладаващо червено.

Този цвят според народното поверие има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество.

Белият цвят символизира чистотата, невинността и радостта. В българските традиции бялото е и знак за красота, а червеното е цвят на жизненост, на здраве и любов, на победата, на живота и храбростта, на светлината на изгряващото и залязващото слънце.

Според легендите първата мартеница е направена от Ахинора, жената на хан Аспарух, през втората половина на седми век, когато Аспарух преминал Дунава и открил за българите земите около Балкана. Ахинора дълго чакала своя любим и накрая завързала на крачето на лястовичка пресукан бял и червен конец и пуснала птичката да предаде посланието й за здраве и любов.

Мартениците се свалят при вида на първите пристигнали щъркели и лястовици или на цъфнало плодно дръвче.

Според народните вярвания Баба Марта е сестра на Голям и Малък Сечко (януари и февруари) и винаги е сърдита, защото двамата й братя всяка година изпиват виното и не я оставят да го опита. Ето защо Баба Марта трябва да се умилостиви, защото настроението й оказва силно влияние върху времето. Когато е засмяна, времето е слънчево и топло, но ядоса ли се, задухва вятър и облаци закриват слънцето.

На 1 март Баба Марта спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, червена забрадка и червени чорапи. Месец март е единственият женски месец, той е месецът на зачатието на пролетта и земята, която ще роди лятото и плодородието.

Погрешно често към тази дата се добавя и имен ден за името Мартин, като официалният празник според Светия синод е 14 април по повод честването на св. Мартин.

Ритуалното използване на червени или бяло-червени тъкани, ленти, конци, възли или пискюли е засвидетелствано на Балканите, в Мала Азия, Египет и Близкия Изток от античността. В древността, червеният цвят е означавал Богинята (раждането и смъртта), а белият – нейният Син (Слънцето, отвъдния живот, вечността). Традицията се спазва до днес в Румъния, Молдова, Македония, част от Гърция, Сърбия, Албания а също и в една част от днешна Украйна.

Интересни са и обичаите у нас, свързани с мартениците. В Разградско сутринта при изгрев слънце всяка домакиня мята червен плат на едно от плодните дървета в градината, „за да разсмее Баба Марта“.

В Троянско на 1 март преди изгрев слънце стопанките на всеки дом връзват червена вълна по ключалките на вратите, на овошките, по рогата на добитъка. В Хасковско бабата, която рано преди съмване връзва мартеници на децата от семейството, се облича изцяло в червени горни дрехи. Оттук идва и народната представа, че Баба Марта спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, забрадена с червена забрадка, обута в червени чорапи.

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече