Първан Симеонов: Страхът от ковид може да доведе до безпрецедентно ниска активност и проблеми с легитимността на вота
В навечерието на парламентарните избори у нас – колко партии ще влязат в новия 45-и парламент, каква ще бъде избирателната активност, влиянието на фактора коронавирус…
Изследване, проведено в периода 24-31 март сред 1013 пълнолетни българи, показва структурата на електоралните нагласи. На базата на резултатите могат да се очакват гласоподаватели в широк диапазон около интервала между 2,6 и 2,9 милиона души. Седем партии влизат в новия парламент, ако изборите бяха днес – показва проучването на „Галъп интернешънъл“ по поръчка на БНР.
България преди изборите за народни представители – коментира в „Нашият ден“ на социологът и изпълнителният директор на „Галъп интернешънъл“Първан Симеонов:
Предизборната кампания
„Изследване като това не бива да се мисли като дословна прогноза, защото има огромна динамика. Партиите както може да са 7, така може да са и 4, може да са и 8 – давам много широки параметри. Разбира се, ако изборите са буквално сега, вероятно ще бъдат 7. Но много неща ще се решават през следващите часове в деня за размисъл и буквално до вечерта на 4 април.
Такава е кампанията – тя е нервна, динамична. На много хора им изглежда вяла, защото основната опозиционна сила този път като че ли проведе конструктивен тип кампания. Истината е, че ние сме в кампания от лятото насам. Да добавим и вездесъщия коронавирус, който, за съжаление, прави така, че нищо друго да не се вижда по терена.“
Организацията на изборите – проблеми с попълването на съставите на подвижните секции
„Оценка за организацията на изборите ще можем да дадем по-късно. Аз апелирам за толерантност към всички, защото в такава трудна ситуация не са правени избори. Ние не знаем буквално и преносно какво усилие ще ни струва екзитпола, треперим до последно – разболяват се хора, отказват се хора… Екзитполът е обществена услуга – той ще ни покаже още в 8 часа какво ние, българите, сме решили. А ако изборната администрация се забави, каквато вероятност има, то екзитполът ще бъде първият и дълго време единствен ориентир. Въпрос е и колко гласоподаватели ще се разколебаят. Разбирам проблемите на изборната администрация, както и страховете на хората. Страхът от коронавирус може да доведе до безпрецедентно ниски активности, което да доведе до проблеми с легитимността на вота после.
Очаква се тези избори да произведат сложни вариации. Добавете коронавируса, потенциалното забавяне на резултатите, изнервеността, наследена още от лятото, добавете и прогнозата за времето… Това означава, че на тези избори ще има малко повече фактори за изнервяне и ние всички трябва да се заредим с търпение.“
Първан Симеонов подчерта, че за него е важно доколко народът ще припознае и признае резултатите. „Защото, ако българският народ се е огледал в това огледало, изборните резултати, и каже: „О, не – това е криво огледало – не е това общественото мнение, това е моментна ситуация, силно повлияна от коронавируса, не е справедливо“, може да се събуди протестният потенциал, познат от лятото.
Аз си мисля, че в самата нощ на изборите и след това е възможно по-малки политически сили (предимно недоволни от резултата си) да понечат да направят поредица от внушения, че изборите не са честни.“
Симеонов направи уточнение, че на национално ниво трудно се крадат избори, за разлика от на местно ниво. Въпросът за честността на изборите ще стане основен във вечерните часове на 4 април.
6895 кандидати за народни представители
„В България вече има една стабилна прослойка, която се занимава с политика както със занаят – професионализирали са се в правенето на местни структури и на избори. Занаят все по-грозноват. Живеем в прагматични времена. Като цяло виждаме повишен интерес към политиката – главно заради протестите от лятото, а и заради коронавируса. Коронавирусът не е само медицински въпрос – той е и политически, и обществен въпрос, глобален и цивилизационен въпрос. Това извиква нови хора да влизат в политиката.
В същото време обаче не се забелязва някаква голяма нова алтернативна вълна. Това дава още една причина да не очакваме кой знае колко висока изборна активност.“
Източник: БНР