Business is booming.

Данаил Коев в отворено писмо до Николова: Благодарим ви за помощта – по-добре я изпийте!

0

- Advertisement -

Как Министерството на туризма „помага“ срещу… плакат А3 и реклама. И какво се случва с туроператорите

Министерство на туризма, благодарим за… помощта. Ама нямаше нужда, връщаме ви парите – халал да са ви! С това започва поста си в личния си профил във Фейсбук Данаил Коев от BESCO – Българската стартъп асоциация в отворено писмо до Министерството на туризма.

Малко кратка предистория

По традиция всяка година ходим на ски във Франция и взимаме по някой приятел с нас. А той пък често негов приятел и т.н. И още преди години решихме, че приятелите на приятелите стават твърде много и няма да я караме така през просото, както много други, та, хванахме се, създадохме бранд (Ski Monster), регистрирахме фирма, платихме си за туроператорски лиценз (5000 лв.), започнахме да сключваме задължителна туроператорска застраховка всяка година, да ползваме лицензирани превозвачи, да застраховаме задължително всички пътуващи на максимални лимити, да си плащаме всички данъци и осигуровки и т.н.  Е,  да – маржът ни винаги е бил нищожен (колкото да покрие нашите лични разходи за нощувки и ски карти и малко отгоре), но поне бяхме сигурни, че всеки приятел на приятел, който пътува с нас, е максимално обгрижен, и най-важното – всичките му права на потребител и турист са гарантирани от нас, като някакъв вид организатор.

Covid ситуацията

За съжаление все още само хората в бранша са наясно с това, но аз ще ви издам – най-засегнатият сектор в Европа от кризата не са хотелите, ресторантите и кафенетата, нито пък някой друг, а туроператорите. Причината за това е Директива 2015/2302, според която при условията на неосъществени пътувания заради пандемията, туроператорите са длъжни да възстановят 100% от платените суми обратно на пътуващите.

На пръв поглед чудесно – така тряба да бъде! Само че същата тази директива, нито пък която и да било друга, не задължава хотелите и курортите, например, да възстановят на туроператорите парите, които те са им предплатили, често на 100% в аванс, за на практика неизползваните заради пандемията услуги. И туроператорите се оказаха в ситуация, че европейското законодателство ги превърна в едни буферни бушони, като ги задължи да върнат едни пари, които често вече не са у тях и трябва някак да си ги извадят от собствения си джоб (ако въобще има нещо там).

Очевидно евробюрократите въобще не си дават сметка както за това, че туризмът е основен генератор на БВП на Стария континент, така и че козът за рестарт на сектора след края на кризата е не в хотелите, къщите за гости, музеите, ресторантите, кафенетата и авиокомпаниите, а в туроператорите. Те са онова специално гориво, което може да задвижи масите от туристи през границите на страните им и да изстреля всички гореспоменати сектори обратно в орбита. Е, да, ама евробюрократите чрез нехайството в политиката си спрямо туроператорите реши да ги убие. Да НИ убие. Ама стига макроикономически напъни от мен, може би пък и аз да съм в грешка.

Какво се случи при нас

На палавата дата 13 март 2020 г. трябваше да отпътуваме с голяма група към френските Алпи. И въпреки десетината супер надъхани скиори и бордисти, които се бяха курдисали на гарата с все багаж, нямаше как да отпътуваме (с подготвен план за заобикаляне на Италия, между другото), тъй като служителите на граничната полиция без каквато и да било заповед бяха затворили сръбската граница.

Какво стана с парите? Ами до 12 март ние вече бяхме платили в аванс 100% от сумата на френския курорт. Какво ни казаха французите като им се обадихме с молба да ни върнат парите, тъй като няма да можем да ползваме услугите им? Ами казаха ни: “Оправяйте се, това е ваш проблем – при нас всичко работи”.

Е, няколко дни по-късно локдаун беше обявен и във Франция и смекчиха тона, като въпреки това за връщане на пари нямаше как да стане дума. Обещаха ни ваучери за следващия ски сезон. Е, сега сме в следващия ски сезон, ама ски сезон във Франция няма. Официално са затворени всички ски курорти там още от декември. И така, в месеци на шеги и закачки с курорти и институции, вече сме в ситуация, при която ни остават едва няколко седмици да върнем около 50 хил. лв. на наши клиенти, почти цялата част от които си стои “заключена” в един затворен френски курорт.

Абе, няма страшно, бе! – държавата и ЕС ще помогнат. Туризмът все пак е основен приоритет!

Да вметна нещо и за застрахователите, макар че едва ли ще изненадам някого. Ами да, не искат и няма да плащат – това си е форсмажор. Разбираемо. Обаче нещо повече – не искат и да сключват застраховки с туроператори. Защото секторът бил рисков и туроператорите били крайно задлъжнели. Ние самите получихме вече няколко отказа. А знаете ли какво се случва с туроператори, които нямат сключена застраховка за туроператор? Министерството на туризма им отнема лиценза! Найс, а?

А как възобновяваш дейност без лиценз? Никак. А как кандидатстваш за специална държавна помощ за туроператори без лиценз? Никак. А как убеждаваш застрахователя все пак да склони да сключи така важната за теб застраховка, за да не си загубиш лиценза? Никак. Всъщност там се оказа, че има някакъв вариант – един от застрахователите съвсем официално ни предложи да си “закупим” застраховка вместо за 800 лв., за 16 400 лв.

Ама да се върнем на помощите от държавата

Още миналата година беше обявена грандиозна програма за финансова подкрепа специално за туроператори. Веднага наехме и платихме на адвокати и кандидатствахме. Според обявеното от програмата трябваше да получим около 9000 лв. Далеч от 50-те хиляди, които трябва да върнем, но все е нещо, казахме си…

Е, два месеца по-късно получихме умопомрачителната финансова помощ от 891,28 лв. Горе-долу половината от която вече бяхме дали за разходи по оформянето на документацията и кандидатстването. Както и да е, пихме една студена вода. Не е като да ни е за първи път или пък да не сме го очаквали. Викаме си, ще я пазим тази сума по сметката си, все е някакъв принос към основната, която тряба да съберем за връщане.

„Заплаха“ от министерство. И един плакат 

Тази седмица обаче, докато допиваме от постоплилата се вече вода, получаваме “заплаха” от Министерството на туризма, че ако не покажем фактура за какво сме ги изхарчили тези 891,28 лв., ще ни задължат да ги върнем обратно.

Ама, госпожи и господа от Министерството на туризма, ние не искаме да ги харчим тези пари, при това за някаква никому ненужна вещ. Ние искаме да ги върнем на хората! Защото така е честно и защото, освен всичко, вие ни задължавате да го направим!

За капак ни задължават и на видно място гордо да окичим плакат (цветен, минимум А3 формат, принтиран и ламиниран за наша сметка), с който шумно да обявим как Държавата и ЕС са ни помогнали и спасили от сигурна гибел!

Ами не, мерси

Вземете си парите обратно! По-добре ги изяжте и изпийте в някой ресторант, когато отворят. Така поне ще помогнете пряко на ХоРеКа сектора, отколкото ние да се плюнчим и умуваме за каква глупост да ги изхарчим само и само да ви отговорим на малоумните условия.

А десетките хиляди фалиращи туроператори и техните клиенти ще си допием водата и кой откъде е!

* Историята на Данаил Коев публикуваме с негово съгласие. Заглавието и подзаглавието са на редакцията. А въпросите, които разказът поставя, ще поставим пред споменатата българска институция. Авторът прилага и платежното нареждане, с което връща т.нар. помощ по сметка на Министерството на туризма. 

Източник: „КЛУБ Z“

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече