Business is booming.

Управляващите постоянно пукат кьорфишеци за раздадени десетки и милиони, които работници и фирми чакат с месеци

0

- Advertisement -

Да, факт е че поне 1/3 от българския бизнес е сива икономика с всичките й негативни за бюджета ефекти

„Каквито и мерки за подпомагане и на предприятията, и на заетостта да са приложени, никой от нас няма претенции, че която и да е мярка може да замести реалния бизнес. Това са мерки, които имат за цел да съхранят работниците и предприятията, а не да компенсират нормалния стокооборот. И понеже се появиха спекулации кое е приоритет и кое не е – всичко ни е приоритет!“ 

Думите са на вицепремиера Томислав Дончев, казани на работно съвещание на кабинета преди решението за удължаване на извънредната епидемиологична обстановка до края на април. Прав е Дончев, дори петролните емирства не могат да компенсират с помощи от резерва спада на приходите от затиснатата с антиепидемични мерки икономика. У нас обаче всичко е хипертрофирано, особено лъжите на властта, че се справя най-добре и раздава по мярка на всички.   

Ако се върнем на управленските приоритети, първият е да се играе с числата и цифрите. Постоянно пукат кьорфишеци за раздадени десетки и стотици милиони, които работници и фирми чакат с месеци. И докато чакат, подпомагането стигнало близо 2 млрд. лв. по данни на кабинета, но само половината били разплатени, а другите – осигурени. Докато разплатят и тях, реалният бизнес и самоосигуряващите се свободни професии да топят мазнинките, докато се ползват от мярката „домашен арест“. 

Да, факт е че поне 1/3 от българския бизнес е сива икономика с всичките й негативни за бюджета ефекти. Но като е дошло време за оцеляване, кой освен държавата може да резне от сивия сектор, за да сложи рамо на светлия. Затова откровено популистки идеи като предложението на БСП фирмите да не плащат данък сгради и такса смет за периода на извънредното положение звучат почти на място. Другото си ново предложение – за освобождаване на стоки от Държавния резерв, които да бъдат продавани на по-ниски от пазарните цени, от левицата допълниха с уговорката „да не отварят резерва, за да си правят далавери – знаем какво се случва, когато се пипа там недобросъвестно“.

Ей тук е и ключът от бараката, който властта дава вид, че търси, докато виси на врата й. Ако държавата не иска да чува „Няма да платим“, трябва първо да казва „Няма да крадем“. И да го прави отгоре-надолу в отговор на разпространения у нас електорален въпрос: Ама то обещаното дава ли се?!

Автор: Огнян Стойчев

Източник: „Банкеръ“

Прегледана: 1153

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече