„Криво седи, право мери“: Радев полетя към изборите без парашут
С мрачните си речи и опасни решения сам се демонтира като лидер на нацията
Когато личното его стане по-голямо от човека, всеки прави фатални грешки. Независимо дали се казва Доналд Тръмп или Румен Радев. Докато бащата на романтичната цел „Америка над всичко“ ритуално се самозастрелваше с протестиращите в Капитолия, у нас президентът, който влезе на „Дондуков“ 2 с идеята да възроди достойнството на България, се демонтира като лидер на нацията. Румен Радев прекрачи най-опасната граница. Разигра етническата карта.
Като опитен пилот и то на изтребител, Радев най-добре знае, че няма нищо по-безопасно от летенето. Опасността е разбиването. Но въпреки това от първите минути на 2021-а година капитанът на държавния самолет избра да дръпне щурвала не напред и нагоре – към новите цели в новата реалност, а назад и надолу към блатото на омразата.
Прокопа новите окопи
позиционирайки в тях „братството на почтените“ от площада срещу всички останали. И показа, че разделението и ненавистта ще са политическият му курс в предизборната и за него 2021 г.
Президентът първо ужаси българите с мрачна и демотивираща новогодишна реч. След това скара малките кметове като отиде да обсъжда пандемичната обстановка с глобения за нарушаването й хороводец Румен Стоилов. А накрая прекрачи всички граници като размаха етническата карта и дори сложи върху нея името на чужд президент. Борисов е довереното лице на турския президент Ердоган, който поздрави ДПС на конференцията, направи ченгесарска сглобка Радев. След което се опита да вбие клин в редиците на ДПС, правейки интрига с младите в движението. „Лятото младежите на ДПС видяха сараите и сигурно ще се замислят за какво отиват гласовете им. Те са все умни и честни млади хора“, заяви Радев, подменяйки факта, че хилядите младежи от ДПС се събраха на Росенец от цялата страна, за да кажат НЕ точно на подобни опити за разделение и да застанат като щит пред почетния председател Движението Ахмед Доган. Разбра го дори плажния щурмовак Христо Иванов, който не си позволи една дума срещу тях. Напротив – опита и кафето, и сладките. Защото осъзна, че в младежката организация на ДПС има нещо, което другите не притежават: цел, дух и кауза.
Радев обаче така и не се научи, че в политиката трябва да умееш както да свиваш юмруци, така и да пипаш с кадифени ръкавици. Да превъзхождаш опонетите, а не да ги мразиш. Затова и в последната година от мандата си ще бъде принуден да изпие до дъно горчивата чаша с последствията от натрупаните грешни ходове и опасни врагове.
Започна война с прокуратурата заради обвинените си съветници, не спря с откосите срещу ДПС и ГЕРБ, хвърли искри по БСП. Заиграването му с протестърите отблъсква отколешния му електорат и му носи нови стартови негативи, ако все още мечтае за втори мандат. Защото, ако в края на 2016 г., макар и с трамплина БСП, хората виждаха в него мъж на честта и пагона, без партиен билет и багаж, нов лидер, който като Тръмп говори за възраждане на величието на България, днес ухажването на градската десница, Отровното трио, Изправи се.бг и дори Слави Трифонов обърква лоялните социалисти, които и без това от месец си задават въпроса какво се случва между Радев и Нинова. Причината са системните атаки срещу президента от екрана на червената телевизия.
Социалисти издават, че в края на декември „Позитано“ 20 било затрупаното от искания на организации по места водещият Стоил Рошкев да бъде уволнен заради нападките си срещу президента. Хора от екипа на БСТВ пък шушукат, че Рошкев не е направил нищо на своя глава. И публиката тепърва ще става свидетел на разрива в отношенията. Източници от президентството се включват, издавайки че, бесен, Радев се заричал повече да не вдига телефона на Нинова.
Извънинтригите между „Позитано“ 20 и „Дондуков“ 2
обаче стои тревожната за президента официална позиция на БСП. Или по-скоро липсата й. Лидерката Корнелия Нинова все още не е заявила категорично, че БСП ще подкрепи Радев за втори мандат. Напротив. След парламентарните избори БСП ще реши дали да подкрепи евентуална кандидатура на Радев, каза в сряда Нинова. И коментира отношенията с президента така: „Те винаги са били принципни – партията не се меси в работата на президента, ние сме го издигнали, с наша подкрепа е избран, но той е президент на всички българи. Неговите решения са негова отговорност. Ние като партия имаме линия на поведение – политическо, парламентарно. Смятам, че тази „драма“ беше силно преувеличена и интерпретирана“. Хладно, та чак ледено. И не вещае нищо добро.
Но, ако с БСП Радев има време да се разбере, то с другата партия, от която реално зависи преизбирането му – ДПС, отношенията отдавна са ледени. Навръх 31-ия си рожден ден Движението знаково посече Радев за втори мандат.
„България трябва да избере президент с опит, мъдрост и държавническо мислене. Трябва ни президент обединител, а не опозиция, опонент, просто разединител.“, заяви ДПС в декларация на Централния съвет на партията. С нея, очертавайки какъв държавен глава заслужава България,
ДПС даде и безпощадната си оценка за Радев:
„Президентът на България, който се избира пряко от народа, разполага с мощното оръжие да бъде президент на всички български граждани и да задава посоката. За това обаче са необходими не просто брой гласове, колкото и да са много, а опит, мъдрост и държавническо мислене. Такъв президент трябва да избере България за следващите 5 години.“. Така Движението още веднъж показа, че искайки оставката и на Борисов, и на Радев още през септември 2020 г. изобщо не се е шегувало. И място за връщане назад няма.
Всичко това обяснява и защо Радев се препъна в собствената си идея за бързи избори. Обявявайки 28 март като първа възможна дата, той се надяваше, че ще изненада ГЕРБ и ще натрупа актив. Но пандемична обстановка, която вещае крайно ниска избирателна активност, го превърна от разрушителя на статуквото в негов стожер. Анализаторите му скочиха, че така отрязва новите партии, старите пък го захапаха, че бяга от собственото си решение и иска да отложи вота. А накрая и му се присмяха карайки го да пита СЗО колко заболели ще има на 28 март.
Нервите на Радев със сигурност са опънати и от сложната геополитическа обстановка, която със старта на 2021 г. не е в негова полза. Той бодро се похвали с честитка от Путин, но руският президент не счете за необходимо да помести името му в списъка в държавни ръководители, които е поздравил. Листата бе публикувана в сайта на Кремъл.
Радев изтъкна и поздрава си от Тръмп, но след опита на републиканеца на превземе с куршуми американската мечта за демокрация, писмото е по-скоро черна точка.
Да, честитката от германския президент Щайнмайер е любезна, но с оглед на прегрупирането след оттеглянето на Меркел, едва ли отсега може да се тълкува като приятелско рамо за вота в края на годината. Така най-важната за Радев остава единствено подкрепата от китайския лидер Си Дзинпин.
Румен Радев полетя към най-важната година от мандата си – последната, с шум в единия двигател на самолета и счупени перки в другия. Към днешна дата няма и спасителен парашут.
Всички прогнози за негова собствена партия са прекалено скептични.
Без базовия електорат на БСП и решаващата подкрепа на ДПС, вторият мандат на Радев остава илюзия.
Автор: Екатерина Николова
Източник: standartnews.com