Business is booming.

Кой бизнес спечели и кой загуби в кризисната 2020 г.?

0

- Advertisement -

Онлайн и софтуерните индустрии са безапелационният печеливш в пандемията

Коронавирусната пандемия, връхлетяла тази година, надмина и най-разюзданите фантазии на катастрофичните филмови сюжети. Здравната криза повлече и икономическа, която започна да поваля сектор след сектор. Бизнеси, които не бяха засегнати пряко – чрез директно затваряне, са засегнати косвено – чрез спад на оборотите заради намалялото търсене или поръчки, чрез невъзможност да се увеличи производството поради новия начин на работа, заради нарушени вериги на доставки и т. н.

Има обаче един категоричен и безапелационен печеливш в кризата и това е е-бизнесът в различните му проявления – онлайн търговия (заедно с куриерските услуги), софтуерна индустрия, далекосъобщения и пр. Почти всички останали сектори в България са повече или по-малко губещи. Парадоксално, дори фармацията, аптеките и хранителните магазини отчитат спад през повечето месеци на 2020 г.

Така изглежда картината на българската икономика, видяна през данните на Националния статистически институт (НСИ). Разбира се, реалният живот е по-пъстър. Тук-там има добре представящи се фирми – например в автомобилния сектор, както и ниши, които направиха добри обороти през лятото – къщите за гости, семейните хотели и др.

Българската икономика не потъна най-дълбоко в ЕС през първия локдаун (второто тримесечие), но и не се възстанови достатъчно стабилно през лятото (третото тримесечие), става ясно от данните на Евростат и НСИ. Те отчитат, че през април-юни 2020 г. българската икономика спада с 10.1% на тримесечна база при средно 11.3% спад в ЕС, но през юли-септември БВП на България се вдига само с 4.3% при 11.5% средно за ЕС, сочат експресните данни от началото на декември.

Удар върху индустрията

На годишна база, индустрията бележи спад през всеки един месец от началото на кризата.

Промишленото производство през октомври е надолу с 3.9%, което, разбира се, е доста по-добър резултат от този през май (срив от 16.1% на годишна база).
Прави впечатление обаче, че добивната промишленост, която не изглежда толкова директно засегната, всъщност отчита доста по-дълбоки спадове от преработващата.

Добивът на въглища се е сринал (спад от 42.5% през май и 25.7% през октомври). При добива на метални руди нещата са доста по-добре (през юни например производството е нараснало с 30% спрямо същия месец на 2019 г.), но като цяло добивната промишленост има месеци с двуцифрени спадове.

Малко по-леко е положението в преработващата промишленост (спад от 2.9% през октомври). Интересното е, че спадове има почти навсякъде, дори в хранителната индустрия и фармацията. През май производството на хранителни продукти е паднало с 6%, а през октомври – с 8.8% на годишна база, сочат данните на НСИ.

Фармацевтичната промишленост има повече месеци с ръст (през октомври достигащ дори 11.7%), но през юли спадът е с 10%, а през август – с 1.6%.

Сравнително добре се представят някои сектори в текстилната индустрия, но не и производството на облекла, където спадът е към 10-15% спрямо миналата година. При производството на обувки се стига до месеци със спад между 25 и 30%.

Малко по-леко са минали през кризата някои отрасли като производството на изделия от каучук и пластмаси, на метали, на електрически съоръжения, които показват стабилен ръст от лятото насам.

Според официалните данни ситуацията е сложна за производителите на автомобилни части, на машини и оборудване. Спад има дори в производството на компютърна, комуникационна и друг вид електротехника (8.3% през октомври). Някои подсектори обаче бележат ръстове.

Добра година за авто и гейминг индустрията

Автоиндустрията в България, която основно се изразява в производство на компоненти и детайли за световни концерни, остава „на плюс“ независимо от пандемията и икономическата криза.

“Със сигурност автоиндустрията в България ще завърши годината с по-голям оборот отколкото през 2019-а година и с повече заети в сектора. Миналата година бе отчетен чист автомобилен оборот от 4.3 млрд. евро”, коментира пред Mediapool Любомир Станиславов, изп. директор на „Аутомотив Клъстер България“ и на Българска работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ).

Той посочи, че основната причина за тази тенденция е т.нар. nearshoring. Това означава, че заводите у нас поемат много повече поръчки за сметка на Китай. По думите на експерта това се наблюдава при големите компании, работещи у нас като Senseta, Bosch, Melexis, Visteon.
Прогнозите са, че компаниите, произвеждащи алуминиеви батерии за електрически автомобили или окалебяване, ще завършат дори с по-добър ръст от миналата година“, посочи Станиславов.

В БРАИТ регистрират и силен ръст на гейминг индустрията. Заради пандемията компаниите там регистрират бум в приходите от порядъка на 40-50%. “Хората си стоят много повече вкъщи имат повече време за забавление”, коментира Станиславов.

Секторът на електрониката и електротехниката като цяло обаче регистрира спад на оборота, достигащ в някои компании 30%, коментира Орлин Димитров, изпълнителен директор на Българската асоциация на електрониката и електротехниката. По думите му секторът не е в цветущо състояние, но не може да се говори за срив или потъване.

Енергетиката също отбелязва загуби – 15.6% спад през май, 9.8% през август и 5.4% през октомври.

Спад в строителството

В строителството ситуацията също не е розова, но много силно се усеща ефектът на милиардите от бюджета. След шока от април и май (11-12% спад) инженерното строителство веднага се съвзема и бележи ръстове, макар и минимални, през лятото и есента. Това е в контраст със ситуацията в сградното строителство, което след спада от 17-18% през пролетта така и не се съвзе и остана на минус 4-8% от юни до октомври.

Трудна година за имотите

Най-драматична е ситуацията при офис площите. За първи път в съвременната история на София спадът в търсенето доведе до отрицателно нетно усвояване на офис площи, каквото не е имало и по време на икономическата криза през 2009 – 2010 г. Това означава, че броят на наетите офиси е по-малък като площ от броя на излезлите на пазара и новонаетите.

С една идея по-добра е картината при търговските площи. Празни помещения и обяви за отдаване по търговските улици може да се видят във всеки областен град.

На този фон расте търсенето на логистични площи и причината за това е ръстът на онлайн търговията. Пазарът отбеляза висока наемна активност и значителен обем площи в строеж през третото тримесечие на годината в София.

Пазарът на жилища остана стабилен през динамичната 2020 г. и без съществени изменения в цените, които останаха на нивата от миналата година, сочи анализът на агенцията за недвижими имоти „Бългериан пропъртис“.

НСИ дори отчете ръст от близо 4% на цените на новото жилищно строителство през второто тримесечие на годината спрямо същия период на миналата. Средната цена на квадрат в София се движи около 1080 евро в търсените южни квартали и около станциите на метрото, сочат данните на „Бългеиан Пропертис“. Новата тенденция, която се наблюдава на жилищния пазар, е в увеличаване на търсенето на къщи в селата около големите градове, както и в курортите.

Срив в търговията

Въпреки очакванията за огромни обороти в търговията на дребно с храни, която не е спирала нито за момент, статистиката регистрира сериозен спад в сектора – оборотите са паднали със 17-23% от май до август, а през септември и октомври – с 10%.

Не са подминати и магазините за нехранителни стоки, като най-драматичен е спадът на оборотите в обектите за облекла и обувки – с 15-30% дори след края на първия локдаун, когато те бяха временно затворени.

В по-добра ситуация са магазините за битова техника и мебели – с доста по-нисък спад през пролетта и сравнително слаб, но стабилен ръст през лятото и есента.

Магазините за компютърна и комуникационна техника също са сред губещите от кризата въпреки пренасочването към работа и учене от вкъщи. В началото на лятото те отчитат спад от около 20%, който намалява до 2.3% през октомври.

И бензиностанциите отчитат сериозни загуби – от драматичния срив с над 30% на оборотите през пролетта и 20% през лятото, ситуацията се „нормализира“ до 15-16% спад спрямо миналата година през есенните месеци.

Друг парадокс е, че дори търговията с лекарства и козметика бележи сериозен спад – 11-16% от май до юли. Чак през есента, с втората вълна на коронавируса, се усеща реален ръст в потреблението на фармацевтични продукти – 6.5% за октомври.

Единственият категоричен и безапелационен печеливш от икономическата и здравната криза е онлайн търговията. Ръстовете в оборотите са феноменални – от 15% през май, през 43% годишен ръст за август и около 55% през есента.

Онлайн търговия във възход

Бизнесът също очаква сериозен плюс, но само в сегмента за интернет продажби на услуги. “Прогнозите за обема на електронната търговия на продукти и услуги в България за 2020 г. е той да достигне 1.905 млрд. лева, като ръстът на електронната търговия на продукти през 2020 г. ще е около 36% спрямо 2019. В същото време електронната търговия в областта на услугите, където влизат хотелски резервации и туристически пакети, самолетни билети, билети за концерти, онлайн услуги и др., ще е със спад от около 30%“, коментира пред Mediapool Жанет Найденова, председател на Българската Е-комерс Асоциация.

„Оказва се, че по време на пандемията се търсят по-малко дрехи, обувки, авточасти, пътувания, услуги, като онлайн магазините у нас, специализирани в тези сфери, имат спад от около 70% спрямо продажбите си преди пандемията от коронавирус”, уточни Найденова.

В същото време продукти като преносими компютри, таблети, принтери, уеб камери, конзоли и видео-игри, офис-столове и гейминг столове, книги и играчки за деца бележат ръст в търсенето между 40-60%. Такова е и увеличението при спортни и фитнес уреди, маски и дезинфектанти, здравни измервателни уреди, витамини, минерали, пробиотици, имуностимуланти, хранителни продукти, домакински консумативи и почистващи препарати.

А най-любопитното е, че онлайн магазините за доставка на хранителни продукти бележат ръст от над 100% поради завишено търсене от страна на потребителите.

Много губещи и малко печеливши при услугите

При услугите всичко зависи от бранша. Нищо не може да се сравни с туризма, който на практика е заличен като отрасъл тази година. Оборотът в сектора през април-юни е надолу с 95% спрямо същия период на миналата година, а през лятото – със 70%, сочат официалните данни на НСИ.

Туризмът на минус поне 800 млн. евро

Коронавирусът отне от българския туристически бранш поне 800 млн. евро. Данните изскочиха от доклад на БАН, който обаче разглежда ситуацията в сектора без последния локдаун (въведен в края на ноември) и загубите около посрещането на Нова година.

Прогнозите на бранша са, че с добавянето на тези щети загубите ще достигнат до поне 900 млн. евро заедно с щетите на ресторантьорството, показа проверка Mediapool.

„Ние очакваме (загуба от последния локдаун – б.а.) 100 милиона лева, защото само за Коледните и Новогодишните празници губим 36 милиона лева. А ние сме затворени от декември, а ще бъдем затворен и през януари най-вероятно”, коментира Румен Драганов от Института за анализи и прогнози в туризма.

За месеците на най-сериозните ограничителни мерки (април, май, юни) сривът при реализираните нощувки е с над 90 на сто.

В транспорта загубите градират. Най-малко пострадал е сухопътният транспорт (спад от 15% през второто тримесечие и 3% през третото спрямо същия период на миналата година). При корабите оборотите са драматично надолу – с 43% през пролетта и с 35% през лятото. Но нищо не може да се сравни с авиоиндустрията, която бележи драматичен срив – 64% през пролетта и 75% през лятото.

Драматични загуби в авиосектора

2020 г. беше ад за превозвачите.

И ако за товарния транспорт евролидерите намериха решение и пуснаха зелени коридори, то за туристическите пътувания така и не бе приет единен протокол. Ефектът беше, че през следващите месеци товарните превози се възстановиха и наваксаха натрупаните загуби. Сухопътният и воден товарен транспорт отбелязаха ръст от около 7% през третото тримесечие на годишна база, отчете НСИ.

Пътническият транспорт обаче не успя да се съвземе. През първото и второто тримесечие автобусните превозвачи отбелязаха значителен спад на превозените пътници, достигащ в някои месеци по време на първия локдаун до 80%. През третото тримесечие се наблюдава забавяне на негативната тенденция, като намалението е близо 28% на годишна база, показват данните на НСИ.

Според тях спадът при превозените пътници с държавните железници е 18 на сто. По-малко пътници са превозени и с градския електротранспорт – трамваен, тролейбусен и метро, като намалението е с 23.7 на сто на годишна база, отчита НСИ.

Най-драстичен спад отчитат авиопревозвачите, след като коронакризата приземи голяма част от самолетите. Някои страни направиха сериозна финансова инжекция на националните си превозвачи, за да могат да оцелеят.

Летищата у нас отчетоха срив на полетите и преминалите пътници през тях. Концесионерът на летищата във Варна и Бургас -„Фрапорт“, отчита спад на полетите с около 80 на сто през тази година спрямо предходната. Намалението на пътниците на столичното летище е с около 60%. По данни на „Летище София“ до края на годината се очаква да преминат около 3.2 млн. пътници, което е на нивото от 2008 – 2010 г. За сравнение през пиковата 2019 г. през летището преминаха 7.1 млн. пътници.

В опит да увеличи броя на туристите, „Фрлапорт“ се готви да прави PCR и бързи тестове на летищата във Варна и Бургас през следващата година, съобщи изпълнителният директор на дружеството Франк Кванте.

Филмопроизводството също удря дъното със спад от 40-50%. Радио и ТВ оборотите падат с 18% през пролетта, въпреки силно нарасналата работа, най-вероятно заради спада на рекламния пазар с 30%, породен както от пандемията, така и от прекратяването на големи договори като този на закритите лотарии по българските телевизии.

Сред малкото услуги, които не са пострадали в кризата, са всякакви видове консултации – юридически, данъчни, счетоводни, при които тази година дори има силни ръстове.

Малкото сектори в групата на услугите, които могат да се похвалят с ръстове в кризисната година, са отново свързани с ИТ и интернет – далекосъобщения, информационни услуги и технологии. В момент, в който всички останали страдат, те са нагоре с 5 до 25%.

10% ръст при софтуерната индустрия

Ръст от 10 на сто очаква софтуерната индустрия въпреки кризата.

“Прогнозите са приходите на нашата индустрия до края на 2020 година да достигнат 4.255 млн. лв., което спрямо предходната година е ръст от 10 на сто”, коментира пред Mediapool Филип Мутафис от Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ).

Реалният ефект от пандемията върху този бизнес се изразява в забавяне на ръста в приходите на сектора. За сравнение през 2019 г. той е бил 18 на сто. Представителността на резултатите се гарантира от допитване на 4400 компании, заети в бранша.
“Очакванията са за устойчив двуцифрен ръст в порядъка от 14-19% за всяка една от следващите години до 2024 г. Това прави българският софтуерен сектор един от най-бързо растящите в страната”, добави Мутафис.
От думите му стана още ясно, че софтуерната индустрия все по-дълбоко навлиза в нови сектори като автоиндустрията, която се фокусира в създаването на смарт и автономни коли, а също и онлайн търговията, която все повече търси изкуствен интелект, финтех индустрията, която представя онлайн банкови услуги и ползването на финансови инструменти.

Очаквано, базираната в България софтуерна индустрия е насочена предимно за износ, т.е. обслужва компании извън страната. Очаква се експортната стойност за 2020 г. да нарасне с нови 12% и да достигне до 3.5 млрд. лв. спрямо 2019 г., добави още Мутафис. “Един зает в сектора генерира за бюджета повече от 22 400 лв. под формата на данъци и осигуровки. Това е три пъти повече от средното за страната”, посочи още предприемачът.

В момента средната заплата в бранша е 3200 лева и през последната година бележи ръст от 4 на сто.

Работните места през 2020 г. са се увеличили с над 3500, но ръстът на заетите в сектора се забавя, като през 2020 г. е най-ниският от десет години насам. Продължава обаче тенденцията около 35% от заетите да са жени, което нарежда България на първо място в ЕС по този показател с над два пъти средните за ЕС стойности. Наблюдава се и нова тенденция – много от новонаетите в софтуерните компании са българи, завърнали се от чужбина, като в някои компании достигат до 10% от общия брой служители.

Същото важи и за пощенските и куриерските услуги, които са директно свързани с онлайн търговията. Те бележат стабилен ръст от около 20% през второто и третото тримесечие спрямо същия период на миналата година.

И куриерските фирми катерят върхове

“От много време насам основният двигател на куриерския бизнес е интернет търговията. Със сигурност наложените ограничителни мерки през пролетта и зимата промениха предпочитанията на купувачите. В този смисъл, приходите на куриерските компании през тази година досега са по-високи в сравнение с миналата. Разбира се, тъй като годината още не е свършила, е трудно да се правят точни прогнози, но смятам, че тази тенденция ще се запази до края на 2020 г.”, коментира пред Mediapool Васил Атанасов, директор „Комуникации“ на „Спиди“.

Той обаче уточнява, че пандемията и свързаните с нея промени във всички сфери на живота увеличават и разходите на куриерските компании за персонал, инвестициите в технологии и оборудване и, не на последно място – в предпазни средства и нови решения, свързани със защитата на служителите на компаниите. На директен въпрос какъв е ръстът на пратките на „Спиди“, Атанасов посочи, че най-актуалните данни са за ноември. “През месеца регистрираният ръст на пратките в сравнение със същия месец на миналата година е над 30%”, каза той.

Банките тепърва ще смятат загубите

Въпреки че все още е на печалба, банковият сектор със сигурност е губещ от кризата, защото ефектите от нея тепърва ще се виждат в балансите на банките. Към края на октомври българската банкова система е на печалба от почти 800 млн. лв., но това е спад с 600 млн. лв. (43%) спрямо същия период на 2019 г., сочат данните на Българската народна банка.

Лихвеният доход на банките непрекъснато пада заради отрицателните лихви на световните пазари. Кредитирането все още расте – има към 2% ръст на заемите за бизнеса, 12% растеж на жилищните кредити за домакинствата и към 6% – на потребителските. Не е ясно обаче докога ще се задържи тази тенденция.

Освен това, тепърва в балансите на банките предстои да се появяват директните загуби от кризата под формата на необслужвани кредити, чиито обем се очаква да нарасне през 2021 г. след отпадането на кредитния мораториум.

В застраховането има лек спад на премийния приход, като в общото застраховане нивата са почти на равнището на 2019 г.

По-значим отлив има в „Животозастраховането“, където премийният приход намалява, а се увеличава размерът на изплатените обезщетения спрямо 2019 г.

Източник: Mediapool.bg

Прегледана: 1734

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече