Business is booming.

Случаят „ХелпКарма“ повдигна завесата: Има тясната връзка между отпускащите бързи кредити и фирми за събиране на дългове

0

- Advertisement -

Да се забрани едно и също лице да дава и да събира заеми, както и да е гарант-поръчител, настояват защитници на потребителите

Скандалът с фондацията за набиране на дарения „ХелпКарма“ освен злоупотреба с общественото доверие показа и други порочни практики, които са „обществена тайна“. Става въпрос за тясната връзка между компании, отпускащи бързи кредити, и фирми за събиране на дългове. Пробойни в законодателството допускат подобна симбиоза и тя трябва да бъде разрушена със законови промени.

Това алармират от Асоциацията за защита на потребителите (АЗП), откъдето смятат, че държавата трябва да забрани едни и същи лица да държат фирми за бързи кредити и колекторски агенции. 

Както стана известно от разследването на bTV основателят и председател на управителния съвет на фондация „ХелпКарма“ Константин Кръстев едновременно е бил и в управата на фирма за бързи кредити, и в колекторска компания. Фондацията в обществена полза „ХелпКарма“ е регистрирана от него през 2017 г., а до май 2019 г. той е в съвета на директорите на „Кредисимо“, където продължава да е акционер. В същото време Кръстев е участвал и в управлението на колекторската агенция „Глобекс колект“.

От АЗП смятат, че това не е случайно. „Случаят показва нагледно една практика на ръба на закона: едни и същи лица отпускат заеми, после ги препродават на свои компании, които ги събират. Същевременно по закон никой няма право сам да събира свои вземания. Единственият правов ред е през съдебна процедура“, коментира Пейо Майорски, председател на Асоциацията за защита на потребителите. Участието на Кръстев в собствеността и управлението на дружество за кредитиране и такова за събиране на дългове обаче е позволено от Търговския закон, защото се възприема като сходна дейност. „Време е този пропуск да бъде преосмислен – трябва да се забрани на лица участващи във фирми за отпускане на кредити да притежават и такива за събиране на дългове“, призовават от Асоциацията за защита на потребителите.

Още по-скандално е това, което показа разследването на bTV – от банковите сметки на „ХелпКарма“ е имало преводи на средства към фирми за бързи кредити. Оказва се, че в платформата се провеждат кампании, в които се събират пари за погасяване на бързи кредити, без дарителите да подозират за това. Както и че има транзакции от „Кредисимо“ към „ХелпКарма“, които дарявали многократно за различни каузи в платформата.

Според адв. Десислава Филипова, която се занимава със защитата на клиенти, пострадали от неравноправни и подвеждащи клаузи на банки и фирми за бързи кредити, има и друга смущаваща подробност около дейността на „Кредисимо“. Компанията, която е специализирана в отпускане на кредити по интернет, налага на клиентите си да сключат договор за поръчителство с втора компания – „Ай Тръст“. И кой е собственик на тази компания? Разбира се, „Кредисимо“.

Като поръчител „Ай Тръст“ прибира солени такси от кредитополучателите, при което оскъпяването на заема съществено надвишава законовия лимит. По закон годишният процент на разходите (лихвите с всички такси по обслужването) при бързите кредити не трябва да надвишава 50%. „Има случаи, когато заради подобен гарант-поръчител, кредитите се оскъпяват с почти 100%“, заяви адв. Филипова.

Тя дава следният пример с неин клиент, който в момента търси правата си в съда: при изтеглени 500 лв. от „Кредисимо“, които трябва да бъдат върнати за срок от пет месеца с лихва 41% и ГПР 50%, месечната вноска по погасителния план е 110 лв. В същото време всеки месец кредитополучателят трябва да плаща и такса от 49.63 лв. на „Ай Тръст“, затова, че дружеството е станало поръчител. Така месечната вноска скача до 160 лв., като оскъпяването на 5-месечния кредит надхвърля далеч законовия лимит. На практика клиентът е принуден да сключи договор с въпросното дружество, защото преди това „Кредисимо“ е поставила неизпълнимо условие, за да отпусне кредита – клиентът да представи банкова гаранция.

„Клиентите на фирмите за бързи кредити са такива, че те са изолирани от банковото кредитиране поради влошено имуществено състояние, нестабилни или неустановими доходи или налична вече задлъжнялост. На тях банките не биха отпуснали кредит и не биха издали банкова гаранция, за чието издаване има още по-утежнени условия от тези за заемите“, коментира адв. Филипова. Още повече, че ако даден потребител може да се снабди с банкова гаранция, то той може да тегли и кредит от банката при много по-ниски лихви от тези на фирмите за бързи кредити.

Други фирми за бързи кредити не изискват чак банкови гаранции, но пък поставят почти толкова неизпълними условия за представяне на поръчители – да са поне трима, на трудов договор с доходи над определен размер, да са на възраст до 30 години и пр.

В интерес на истината в договорите, които предлагат фирмите за бързи кредити е дадена възможност да се получи финансиране и без обезпечение. Само че трябва да се чака 14 работни дни. В повечето случаи клиентите на фирмите за бързи кредити се нуждаят от парите веднага, затова и не прибягват до този вариант. Освен това при сключването на договор онлайн, много хора изобщо не разбират какво подписват, казва адв. Филипова.

„Засега делата ни за подобни неравноправни клаузи, които оскъпяват неимоверно много бързите кредити с фирма поръчител, падат в съда“, казва адв. Филипова. Тя обаче смята, че този проблем трябва да се реши също със законова промяна – да се забрани по този начин да се заобикалят ограниченията за размера на лихвите на бързите кредити.

Автор: Мила Кисьова

Източник: „СЕГА“

Прегледана: 1613

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече