Business is booming.

Скандално! Фондация за болни деца плаща шокиращи заплати на служителите си

0

- Advertisement -

„Хелпкарма“ не отчита как се харчат парите на дарителите и публично представя фалшив медицински съвет

Една от най-големите платформи за събиране на дарения дава шокиращо високи заплати на служителите си, показа разследване на журналистката Мария Цънцарова от бТВ, излъчено в петък. Тази вечер във втората част на разследването бе разказано как точно се управляват дарителските кампании в платформата „Хелпкарма“.

Тя  е известна сред хората, които се занимават с благотворителност. Сравнително нова е, съществува от по-малко от 3 години, но само за 2018 и 2019 г. е успяла да събере 21 000 000 лева. Занимава се предимно с подпомагане на деца, които имат спешна нужда от средства за лечение. В момента има 800 активни каузи, по които събира пари. Независимо че в рекламата й пише, че предлага „най-прозрачния начин за събиране на дарения“, всъщност от сайта й не става ясно в детайли за какво се харчат парите на дарителите.

Лекарката от Регенсбург д-р Антоанета Тончева е дарителка във фондацията, но в един момент се усъмнява за какво се събират парите и започва собствено разследване. Пред „bTV репортерите“ тя разказва, че се е натъкнала на пълна непрозрачност как се калкулират сумите, нужни за конкретно лечение, и как се харчат след това. Нейните впечатления се потвърждават от разследването на Мария Цънцарова. В разговори с представители на фондацията става ясно, че те не изискват финансови документи – освен на снимки, и не водят отчетност. По случая с момче, болно от левкемия, доц. Боряна Аврамова, шеф на клиниката по детска онкохематология в ИСУЛ, обяснява, че лечението на момчето е било платено изцяло от здравната каса. Но в сайта на фондацията пише, че са платени 26500 евро. След това детето е пратено в Германия , отново за сметка на НЗОК, но в сайта пише, че са платени 25 000 евро. Цънцарова се опитва да се свърже с майката на момчето, което е починало, но се оказва, че фондацията няма връзка с нея. 

В разследването са показани няколко такива случая. Фондацията дели болните на VIP и обикновени. Онези, които са VIP, нямат право да събират пари извън „Хелпкарма“ – фондацията управлява всичко, като срещу това болните не плащат такса и пари за реклама. Служителка на фондацията е Ралица Енева, майка на три деца, като най-малкото е болно от спинална мускулна атрофия. Детето се лекува експериментално в Ню Йорк, за него първо трябва да се съберат 100 000 долара, а след това без обяснения сумата скача на 350 000 долара. Лечението в Ню Йорк е безплатно, защото е експериментално. Енева не отрича, но твърди, че са се наложили операции за около 100 00 долара. В социалните мрежи тя демонстрира охолен живот, вкл. и в САЩ. На въпрос с какви пари си го позволява, Енева казва – всеки живее така, както успее да живее. Обещава на следващия ден да представи отчет за изхарчените пари, но не го прави.

Другият скандален парадокс с методите на „Хелпкарма“ е т.нар. медицински съвет, представен на сайта. Изтъкнати лекари се явяват гарант, че това, за което се събират пари, е точно и проверено. От фондацията твърдят, че съветът заседава – онлайн или на живо, членовете му са запознати с работата на „Хелпкарма“. Цънцарова се свързва с трима от тях – те не са чували, че участват в такъв съвет. Председател на съвета е проф. Коста Костов – пулмологът, който стана известен покрай пандемията. Той е втори братовчед на бащата на основателя на фондацията Константин Кръстев. Пролетта решил да помогне на „Хелпкарма“. Но съветът така и не се е събирал. Костов не дава обяснения как са попаднали имената на колегите му в сайта на фондацията. 

Вчера стана ясно, че Софийската районна прокуратура се е самосезирала след репортажа във връзка с първата част от разследването на bTV за дарителската платформа „ХелпКарма“ и как с част от дарените средства служители са получавали високи заплати, а фондацията е отпуснала на техническия й директор кредит за купуване на апартамент. Прокуратурата съобщи, че ще направи проверка дали има достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер и по кой текст от Наказателния кодекс е то.

В първата част Мария Цънцарова разкри шокиращи данни какви заплати получават служителите в “Хелпкарма”. Собственикът Константин Кръстев твърди, че работи безвъзмездно. На въпрос защо тогава в личната му банкова сметка известно време са фигурирали над 300 000 лв. от парите на фондацията, той отговаря, че това е грешка. Рaypal, през който се превеждат даренията, по грешка превел сумата вместо в сметката на фондацията в неговата лична. „Оправихме нещата. След известно време върнах парите на „Хелпкарма“, казва Кръстев. 

Един от служителите в „Хелпкарма“ – Славчо Славчев, е получавал по 80 000, 60 000, 40 000 лева месечно, стана ясно от информация, предоставена на Цънцарова от неин източник. Първоначално Славчев и Константин Кръстев заявиха, че не си спомнят да са изплащани такива суми. След това ги потвърдиха, като обясниха, че Славчев е голям специалист, който си заслужава тази висока заплата. Славчев е взел и заем от 54 000 лева от фондацията, за да си купи апартамент. Кръстев му услужил с парите на дарителите, „защото е много ценен кадър“. И заяви, че никой друг нямал и няма да има подобна привилегия, защото фондацията не се занимава със заеми. В крайна сметка Славчев не си купил апартамент, а до излъчването на материала Кръстев погасил заема от негово име. 

Във фондацията в момента работят 17 души, като IT отделът е от 10, става ясно от разследването. Компютърните специалисти са ключови, защото „Хелпкарма“ на практика е само интернет платформа, която мощно рекламира в социалните мрежи каузите на хората, които се нуждаят от средства. В сайта се съобщава, че удържат процент от даренията за издръжка на фондацияга и за подготовка за кампаниите. Твърдят, че първо са удържали 6.5%, а в момента 5%.

От публичния отчет на „Хелпкарма“ става ясно, че от събраните 21 000 000 лева са изплатени 13 535 135 лв. Фондацията държи в банкова сметка 5 190 370 лева. За заплати и други разходи са похарчени 2 274 495 лева. Главозамайващите суми за издръжка формално не са незаконни, но остава въпросът дали е морално да се отклоняват средства, дарени за лечението на тежко болни деца, за да се изплащат такива огромни заплати. 

Източник: „СЕГА“

Прегледана: 2242

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече