- Advertisement -
86% от българите твърдят в настоящото изследване, че спазват препоръките на здравните власти за поддържане на социална дистанция, за носене на предпазни маски и за дезинфекция.
Това показват резултатите на Екзакта Рисърч Груп по данни от национално представително изследване, проведено в периода 10-16 септември 2020 г. Чрез стратифицирана извадка по пол, възраст и тип населено място са подбрани и интервюирани 1005 пълнолетни българи в 123 гнезда в 89 населени места на страната.
След лятото – ръст на българите, които са склонни да вярват на официалната информация за разпространението на COVID-19 у нас.
От началото на лятото до септември регистрираме обръщане на обществените нагласи спрямо официалната информация за разпространението на вируса у нас. Ако в края на юни 2020 г. невярващите в официалните данни българи бяха повече от вярващите, то сега регистрираме точно обратната тенденция.
С 10% за последните два месеца нараства делът на пълнолетните българи, които заявяват, че вярват на официалната информация относно разпространението на COVID-19 у нас – от 46% на 56%. Пропорционално намаляват с 10% (от 54% на 44%) невярващите в официалната информация. Въпреки това, не е за подценяване делът на невярващите на официалната информация за COVID-19, който остава достатъчно значим – 44%.
По-скоро вярват на информацията за разпространението на COVID-19 у нас жени, хора на възраст над 40 години, образовани респонденти и столичани. Скептични към достоверността на информацията за заразата са по-често мъже, респонденти на възраст между 18 и 40 години, хора с ниско образование и роми.
86% от българите твърдят в настоящото изследване, че спазват препоръките на здравните власти за поддържане на социална дистанция, за носене на предпазни маски и за дезинфекция. 14% заявяват, че не спазват тези мерки, като сред тях има по-често мъже и млади хора на възраст до 30 г.
В сравнение с отговорите на същия въпрос от юнското изследване на Екзакта, регистрираме лек спад от 3% на спазващите мерките и леко покачване (също точно с 3%) на неспазващите ги. Промените се дължат преди всичко на отпускарския сезон и на свободното придвижване. На този фон, декларираните нагласи говорят по-скоро за поддържане на нивото на отговорност и дисциплина.
В сравнение с края на юни, през септември изразително намаляват /с цели 18%/ българите, според които ситуацията с COVID-19 може да се опише като: „най-лошото вече е зад нас” (53% през юни : 35% през септември). В същото време, с 14% повече спрямо юни се оказват допускащите, че „най-лошото тепърва предстои” (13%:27%). Най-много, обаче, понастоящем са неориентираните българи относно бъдещото разпространение на вируса у нас – 38%. При това техният дял расте с 4% за последните два месеца.
По-скоро оптимисти за развитието на ситуацията с COVID-19 са младите на възраст 18-29 години, както и интервюираните от възрастовата група 40-49 г., а също така и мъже, както и хора със стандарт на живот над средния. Песимисти са най-вече хора на възраст над 50 години, респонденти с по-нисък стандарт на живот и живеещи в малките населени места.
